Исусовата молитва е кратка, но мощна молитва, която е вкоренена в източната християнска традиция, особено в монашеските общности. Смята се, че нейното произход може да бъде проследено до ранната християнска църква, където е била популяризирана от Отците на пустинята през 4-ти век като средство за култивиране на вътрешен мир и постоянно спомняне за Бога. Простотата и директността на молитвата я правят инструмент за съзерцателна молитва, често повтаряна като част от практиката на Исусовата молитва, за да се призове Божията милост и да се укрепи връзката с Христос. Тя се използва широко в Източноправославната, Източнокатолическата и някои англикански традиции, особено в контекста на духовната дисциплина и аскетичните практики. Молитвата също е неразривна част от „Молитвата на сърцето“ или „Хесихазъм“, който се фокусира върху тиха, непрекъсната молитва и постигането на духовно единство с Бога. Молитвата често се изрича с помощта на молитвена въженица (комбоскіні), като всеки възел представлява едно повторение на молитвата, помагайки в фокусираните и медитативни молитвени практики.