Молитвата „Слава на Отца“, известна също като „Доксология“, е кратък, но дълбок химн на възхвала към Светата Троица, традиционно използван в християнската литургия. Нейният произход може да бъде проследен до ранната християнска църква, където е използвана в поклонение и молитва за възхвала на Бога. Молитвата изразява почит и признание за вечната природа на Бог, утвърждавайки Неговата слава „сега и завинаги“. Тя е значима както в лични, така и в общи молитви, често се рецитира в края на псалми, литургични тържества и различни преданости, напомняйки за централното място на Божията слава в живота на вярващите. Широкото ѝ използване в различни християнски деноминации подчертава трайната ѝ важност в богослужебните практики.