Актът на покаяние е молитва в християнската традиция, особено в Римокатолицизма, използвана за изразяване на скръб за греховете и за търсене на Божието прощение. Нейните корени се връщат към ранната Църква, където вярващите признавали необходимостта от покаяние в молитва. Докато точният текст е еволюирал, целта му остава дълбоко вкоренена в християнските учения за важността на покаянието (искрено съжаление) като път към помирение с Бога. Молитвата обикновено се чете по време на Тайнството на покаяние (Изповед), където покаялият се изповядва пред свещеник, изразява съжаление и моли за опрощение. Може да бъде произнесена и на частно в лични молитви, когато се търси Божията милост. Актът на покаяние носи значима духовна стойност, тъй като обединява основните елементи на покаянието: признаване на собствените грехове, чувстване на искрена скръб и ангажимент за избягване на бъдещи грехове. Тази молитва напомня на вярващите за безкрайната Божия милост и християнската отговорност да се стремят към святост.